Осларка

След Руско-турската война 1877 – 1878 г. по Берлинския договор 1878 г. селото – тогава с име Читал юк (Чатал юк) , остава в Източна Румелия ; присъединено е към България след Съединението 1885 г. ; изселено е през 1886 г.; през 1934 г. е преименувано на Осларка като населена местност (от село Самуилово); признато е за село през 1940 г.

Село Осларка се намира на около 27 km юг-югозападно от областния център Стара Загора и 14 km източно от общинския център Чирпан . Разположено е в Старозагорското поле на Горнотракийската низина . Надморската височина в центъра на селото е около 193 m. През селото тече от северозапад на югоизток малък ляв приток на Меричлерска река , която е ляв приток на река Марица . Климатът е преходно-континентален .

Общински пътища водят от Осларка: на север към селата Самуилово и Михайлово ; на юг към град Меричлери и на запад – през село Гита към град Чирпан.

Землището на село Осларка граничи със землищата на: село Самуилово на север и изток; село Димитриево на югоизток; град Меричлери на юг; село Гита на запад.

В землището на село Осларка има микроязовир.

Населението на село Осларка, наброявало 317 души при преброяването към 1934 г. и 94 към 1992 г., намалява до 2 (по служебен документ на НСИ от 31.12.2023 г.) към 2023 г.

Стойчо Стойчев (1937 – 1996) – поет, роден в село Осларка.

Няма отзиви все още. Скоро ще позволим добавяне на мнения.